Искам да ви разтърся реалността и да ви кажа, че за връзките се работи. Колкото и емоционални да са те, колкото и да са страстни... да горите, да изгаряте... ако няма грижа, обич, разбиране, усилия, ако няма основа - любовта ще си отиде с тихи стъпки и когато се осъзнаете ще е късно.
Защото понякога забравяме, че този до нас също е човек, че има чувства, има емоции. Забравяме, че понякога и той има нужда от опора и утеха. Особено жените понякога се отпускаме твърде много и не осъзнаваме, че дори мъжът до нас да е скала, той също минава през трудности. Дори мъжът до нас да умее ежедневно да носи товарите и проблемите на цялото семейство, той също има правото да се срине. Мъжете също забравят,че колкото и добре да се справя жената с домакинската работа, тя също има нужда от почивка, има нужда някой да вземе детето за миг, да и помогне в пазаруването и готвенето. Забравяме, да. Всички.
Точно, когато започнем да забравяме си отива и любовта, тихо и незабелязано. Когато спрем да влизаме "в обувките на другия" тези същите обувки ги нахлузва любовта и си тръгва. Когато на нас ни е станало прекалено комфортно, прекалено сигурно, че връзката ни върви добре и през това време можем да обърнем внимание на други неща в живота.
Огънят, който пали страстите в началото на една връзка не е вечен, нито стабилен. Връзка, която е тръгнала с големи трепети и е силно емоционална няма здрава основа. Това е връзка започнала с розови очила, които трябва да бъдат сваляни, но не и захвърлени встрани. За едни отношения се изисква работа и от двамата, защото само емоциите не могат да създадат дом и семейство. Не стига само да сте любовници, не стига само секса да е прекрасен. Двама човека трябва да бъдат екип, да бъдат пристан един на друг. Не трябва да оставят ежедневието да ги съсипва, но и не трябва да разчитат, че веднъж спечелен, човек ще остане завинаги. И моля ви, оставете го това клише, че ако е писано да сте заедно, вие ще бъдете, без значение какво се случва. Любовта е егоистична, колкото и да не ни се струва така. Признайте си, че колкото и да обичате един човек, вие сте с него заради начинът, по който се чувствате в неговото присъствие. Това тече в двете посоки и трябва да се стремим да осигуряваме комфорт на половинката си.
Не позволявайте на любовта да си отиде с тихи стъпки, защото това е следствие на дълга неглижираност. Не разчитайте на първоначалната емоция. Работете ежедневно за връзката си, охажвайте партньора си. Печелете половинките си всеки ден, правете малки жестове, покажете им загриженост, покажете, че могат да разчитат на вас. Не заемайте роли в отношенията си. Ако вие сте емоционална жена, това не означава, че партньорът ви трябва вечно да бъде балнсьор. Това би го ограничило, защото в един момент няма да се чувства свободен да изживее кофти емоции, защото ще си мисли, че няма може да разчита на вас, когато минава през труден период и ще държи всичко в себе си.
Проявявайте разбиране и се поставяйте на мястото на другия, бъдете екип, не разпределяйте роли и задължения. Любовта няма как да се гради само на силни емоции. Нека оставим приказките в книжките по рафтовете. Нека започнем да полагаме усилия във връзките си и да не разчитаме толкова на съдбата. Тя е направила достатъчно, когато ни е подарила човек, който да ни кара да се чувстваме добре и да обичаме, но оттам нататък е наша отговорност да го задържим.
Comments