top of page

Животът с(лед) нарцисист


Свикнали сме, че тихо и кротко в живота ни пристигат притесненията, тъгата, негативите. Свикнали сме, че щастието означава фойерверки.



Свикнали сме с много други неща, но знаем, че истината се крие извън комфортната ни зона.



Аз съм Милена и до скоро си мислех, че любовта означава силно обострени емоции в двете крайности - от прекалена екзалтираност до неимоверна тъга. Това все пак ми се струваше нормално щом се случва между двама души, които се обичат.



Нали?!



"Здравей, Милена!" отговаря в един глас племето от други заблудени като мен.



Излезли сме на групова терапия в парка. Скоро ще ни накарат да прегръщаме дървета, за да си върнем емоциите...



До такава степен сме били заблудени какво е любов, забравили сме да обичаме дори себе си, защото сме си мислили, че това е част от процеса - толкова много заобичваш другия, че откъде да намериш и за себе?!



Руснаците го наричат "раствориться в человеке" - буквално да се разтвориш. Като лъжичка мед, потънала в прегръдката на горещия билков чай през зимата. Красота! В стиховете е много красиво, да.. НО! В реалния свят, с реалните чувства, където медчето е вечна романтичка, а билковият чай - поредният манипулатор и нарцисист, хич не е хубаво. Личен опит.



И така с годините става все по-трудно да се научиш какво е истинска любов, както е и все по-трудно с годините да научиш каквото и да било, защото опита и навиците надделяват, егото расте и то, проклетото, казвайки ти, че ти вече всичко знаеш и можеш... и така. Някои, горките, никога не се научават. Пусто его и мислене, че по-добро няма да се намери, а то никога не е сигурно, а и на 40 също не ти е "късно". Времето като цяло е относително понятие.



Аз бях принудена да се науча. Всъщност бях принуждавана много пъти, аз все си мислех, че съдбата ме мрази и иска да скърши опитите ми да изградя някаква стабилна връзка, а то е трябвало да ѝ благодаря. Чак сега го осъзнавам, защото ако тези хора, манипулаторите, отровите, не си тръгваха сами от живота ми, защото съдбата така е решила, аз едва ли щях да се разделя с някого от тях. Защото за мен беше важно да не се проваля...докато всъщност провалях себе си и вътрешния си свят и стабилност.



Понякога сами трябва да взимаме решенията да си тръгнем, защото клубът на анонимните, имали токсични връзки, всъщност никак не е анонимен. И ти, който четеш това може би си бил в такава. Да, ако си мъж също. Манипулацията и нарцисизмът нямат пол.



И така години наред понякога може да си стоим заблудени, защото любовта в токсична среда е безкрайно интересна. Динамиката е друга, кара те да кипиш от различни емоции. Да не забравяме обаче, че и облакът дим над АЕЦ Чернобил е бил прекрасен, но е тровил до кости хората, които са го гледали с възхищение.



И така в един момент стигаш до извода, че не са ти нужни фойерверки. Разбираш, че истински здравословните отношения са партньорски, в които и двамата растете. Може да си говорите, споделяте, няма опасност от скандали, ревности, няма да ти бъде опиран словесен нож във врата, с който да те карат да се обясняваш часове наред. Ще разбереш, че доверието, мамка му, съществува и не трябва да доказваш вечно всяка своя дума. Ще разбереш, че спокойните отношения крият в себе си най-страстните чувства и емоции. Такива отношения могат да се определят най-точно като хармонични, защото дори и най-пъстрите картини са красиви творения ако цветовете са в хармония. Не е ли една връзка именно това? Общо платно, всеки донася своята палитра и трябва да се намери общ език, иначе - мацаница.


По-просто казано - едни прегръдки, в които просто усещаш цялото спокойствие.



спокойствието в живота след нарцисист


Не съм психоложката, която ви дава съвети, не съм и лайф коуч, който може да ви промени мисленето, че да се отървете от такива взаимоотношение. Това не е и статия с основни признаци, че си във връзка с манипулатор. Това е една история с малко сравнения, които ми помогнаха на мен да разбера къде се намирам. Всеки ден си повтарям, че щастието идва с тихи стъпки. Тихи, но сигурни. Всеки ден си повтарям, че в този парад на суетата, в който живеем, най-истински са тихите, бавните и спокойни неща. В това ежедневие трябва да има баланс, затова нека да държим навън динамиката, но когато става въпрос за душевност, чувства и емоции - да я караме по-полека. :)



Милена Галанова - автор и създател на МислитеМи



*used content - myfoxyart.livemaster.ru

コメント


bottom of page