Ставам сутрин и ... мълчание. Навсякъде около мен.
Хващам телефона - устройството, което всички използваме, за да се свържем по някакъв начин със света. Чувствам се малко по-добре, но като се огледам наоколо - празнота. В такъв случай има ли значение с колко хора общуваш през деня? Има ли значение с колко говориш, с колко си пишеш, дали ще пиеш кафе с някого? Заспиваш и се будиш сам... какво е това?
Задавам си всички тези въпроси и осъзнавам - искам онази рутина, която имат семействата.
Искам разговорите за сметки и вечния въпрос "Какво ще ядем?". Искам да търсим начини да избягаме от тази рутина, но все пак да ни е комфортно в нея. Не желая романтичното ходене на кино, срещите, за които младите двойки треперят, защото са кратки. Не ми е и до съобщенията за добро утро и лека нощ. Колкото и да са сладки, те са признак че нямам човек до себе си, с когото да заспивам и да се будя. Дали надраснах тези трепети или просто срещнах човек, който да ми покаже, че нямам нужда от тях, а от топлина и домашен уют?
Да делиш дом с някого означава да го допуснеш в най-интимната част на света ти. Означава, че му имаш пълно доверие. Вярваш, че може да те види всякак - без грим, сънена, болна, в онези дни от месеца, нощем до хладилника, когато сърцето ти просто се нуждае от шоколад... и все пак нямаш притеснения, защото знаеш, че този човек, с когото живееш, е просто отделно тяло, но е част от теб.
Споделеност е нещото, от което имам нужда. Нямам желание, нито енергия, която да споделям с хора "от време на време". Искам да виждам в хората до мен желанието да са тук и да останат. Искам да виждам в мъжа до мен желанието да заспиваме и да се будим заедно, да имаме ежедневни спречквания и проблеми, с които да се справяме заедно. Искам да виждам в приятелите си желанието не само "да пием по нещо", а да си помогнем взаимно дори да е за нещо малко като "можеш ли да вземеш пратката, защото мен ме няма".
Тези, които допускаш в ежедневието си са истинските приятели. Този, който искаш да допуснеш до себе си, да споделяте едно легло и един дом е истинската любов. Всичко друго е "да пием по кафе."
تعليقات